Как да станете щастлив човек?

Първият и най – важен въпрос, който може да си зададете е:
„На кого му е изгодно аз да съм щастлив?“
Както казва един от нашите учители (Д. Троцки), за да бъдете истински щастливи е нужно да излезете от рамката, от логиката си и да преминете във фаза на осъзнатост, на ония вътрешни прозрения и интуитивно знание, че всички сме свързани.
Този процес естествено не е лек, защото ние сме фокусирани върху собственото си его, върху собственият си Аз, върху онова, което на „Мен ми се полага“.
Помислете колко всъщност сме свързани в една система, в която всеки „дърпа чергата за себе си“.
 Например лекарят има ли полза да ви излекува? Психолога има ли полза да премахнете депресията си, паник-атаките, блокажите и страховете си? Адвоката има ли полза да спечели делото ви от първия път? Сватбените агенции имат ли полза да организирате сам сватбеното си тържество? Крадците са полезни на полицаите с кражбите си и нуждата от тяхното залавяне? А бедните – не правят нищо освен да обвиняват държавата, родителите си, хороскопите, кармата, съдбата …
 Както казва Троцки – „Вашето щастие не е полезно никому“.
Да, той не обвинява нито лекарите, нито адвокатите, полицаите, психолозите и т.н. Всички работят, за да могат да издържат семействата си. Но се замислете, че цялата тази система е взаимосвързана и без тази взаимосвързаност тя няма как да работи.  Тази система е автономна, напълно роботизирана, включва скрити механизми на влияние един върху друг и на някакво дълбоко подсъзнателно ниво всички сме приятели в тази система – свързани и залепени, взаимнозависещи един от друг.
 Истинското, истинско щастие се крие извън системата.
Системата е един вид контролиращ ограничител, божествената „мазилка“, която държи човек в определени граници, докато индивидуалното му съзнание не премине теста. Колективното съзнание контролира всяко отделно съзнание, докато то се докаже на цялата система, че не е паразит. Човекът, който само взима се разглежда от системата като паразит, като враг. Имунната система на социалното тяло възприема такава личност като вирус, респираторно започват да се произвеждат  определени антитела, които се стремят да убият вируса. Как изглежда това в социалната среда?
Такова паразитно индивидуално съзнание привлича в живот си нещастия като – безработица, неразбиране, незнание какво да правим в живота, болест, конфликти с близки и т.н. Затова индивидуалното съзнание трябва да се повиши до нивото, в което то започва да има виждане от: „Аз, моето, моето“ до : „Всички сме заедно! Всеки от нас е никой без другите“.
– Трябва да докажете на системата, че имате право да сте извън нея. Сега ще обясня какво имам наум. Това е како лявата ръка да се идентифицира с цялото тяло, няма бунт, тя е сама по себе си, отделена от другите органи. Напротив, ръката разбира, че колкото по-цяло, по-здраво, по-щастливо е тялото, толкова по-добри са условия за всяка отделна част от него.
Най – елементарният пример е с одеялото. Няколко души лежат на леглото под едно одеяло. Ако някой изведнъж от краищата му или дори в средата, започва да придърпва, събира цялото одеяло за себе си, то тогава всички останали, които са в неизгодна позиция, започват да отнемат одеялото от този индивидуалист с голямо его. В борбата за парче одеяло хората  прекарват целия си живот.
Осъзнатият човек обаче разбира, че колкото е по – топло на останалите – толкова по- топло ще е и на него. Тоест е нужно споделяне. Такова споделяне обаче липсва ако всеки дърпа одеялото за себе си. Ако приемем, че одеялото обхваща всички седем милиарда души и се нарича „общество“, то всяко такова придърпване на това „одеяло“ към него, създава антитела от цялата система към това индивидуално и егоистично действие и системата се съпротивлява. Това е наказание, превантивна мярка.
Ако човек промени своите паразитни, потребителски мисли от типа: „Аз, моето, моето“ в мисли за колектива, за социалното благополучие на всички, то тогава моментално неговите задачи на индивидуалното му съзнание започват да се решават.
Това обаче не означава да даваш без да искаш заплата или плащане за труда си, това означава да осъзнаваш цялата свързаност на системата и да не желаеш да си само и единствено консуматор, който казва на останалите: „Вие сте ми длъжни!“
Как обяснява това, че може да се случи Троцки:
„- Представете си, че нашето общество е създало такива условия на живот, че лекарят вече няма нужда да мисли как да спечели пари за апартаменти за  децата си, за тяхното образование.  Ако няма пряка връзка между нивото на живота му и колко печели от пациенти, тогава искреното му желание да помогне на болните хора ще доведе до факта, че той наистина ще намери начин не да не лекува, а да лекува. Колкото по-щастливо е обществото като цяло, колкото по-висок е жизненият стандарт, толкова по-малко всеки от нас се интересува да търси собствената си печалба в другите.
В интернет има такава карикатура и картина: няколко души седят на вдлъбнатината, в която има съд за готвене с храна. Всеки държи лъжица с много дълга дръжка – за да можете да загребе от тенджера със супа. Но дръжката е твърде дълга, не можете да се нахраните сам с нея, да я доведете до устата си. Хората първо страдат, опитвайки се да се хранят и след това започват да се хранят взаимно и в крайна сметка всички са нахранени. Ето на този принцип работи цялата система.“
Вътрешна тишина е състояние, в което виждате ясно, без изкривяване, цялата си предразположеност към нещо – работа, таланти, приятелства, любов. Това е състоянието, в което е включено абсолютното усещане за пространство и време. Можем  да го наречем интуитивно възприятие. За да стигнем до това, трябва да посеем в себе си семенцето на чистата истина: Аз като индивидуално съзнание не съществувам отделно от колективното съзнание.
 Всички започваме от нивото на индивидуалното съзнание, след това следва прехода към нивото на колективното съзнание. Но много са останали на ниво егоистично „Аз, моето, моето“.
 Превъзхождащо колективно съзнание, излизащо извън системата, преминава към нивото на божественото съзнание, където се свързваме с някакъв вид познание за световен ред, със знанието за универсалното подредено движение. Но всичко започва с разбирането, че когато правиш нещо за другите го правиш и за себе си.

Затова ние така често препоръчваме работа с кармичният мениджмънт. Когато всички осъзнаем, че посятите кармични семенца от нас за другите се материализират не само в живота на тия, на които сме помогнали, а и в нашия живот, то ще стигнем до истинското разбиране на тази наша свързаност. Точно тук има отдаване и помощ – истинска, осъзната, искрена.